Стой си, Стойчо
(предизвикано)
„...Кога връзкарството започва? –
след краха на способността...”
Стойчо Стоев
Бездарни, Стойчо, са творбите ти,
не можеш да ни заблудиш!
Ти гениален си за другите,
пред нас, обаче, не вървиш!
Ти драскаш със замах гротески.
Пробутваш ни по някой кич.
Лансиран от Клуба студентски,
се правиш на известен пич.
Талантът ти е „във кавички”!
Със него яхнал си Пегас
и можеш да измамиш всички,
които слушат те в захлас.
Художник – вчера, днес – поет си.
А след туй – карикатурист.
Но... Светлозар, Боян и Неси
те превръщат в ням солист...
Към друго се стреми в живота,
в изкуството не пъхай нос!
Стой си, Стойчо, на местото,
че още си зелен и бос!
И ето ти конкурс – награда.
Второ място – пълен крах!
Самочувствието ти пострада –
хвърли журито по тебе прах.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Търсиш връзки ти във ВУЗ-а,
след краха на способността...
Но твойта некадърна Муза
осъждаме на самота...
© Русин Катански Todos los derechos reservados