Защо ме толкова боли сърцето

за моя дом и моята страна, 

щом сама реших да тръгна,

с надежда да печеля за дома.

Какво спечелих?

- си задавам всеки ден въпроса!

П А Р И?       ДА!

Но с тях не мога да си купя

пропилените години на младостта.

Нима съдбата ни е сляпа,

че ни отреди такъв живот

-  "НЕМИЛИ, КЛЕТИ, НЕДРАГИ"

в чуждата страна.

" НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ"

- Не!

Вечно ще я има - Докога?

Години на носталгия,

обиди, мъка и сълзи,

години на изтерзана

до минимум душа.

БЪЛГАРИО - чуй плача

на свойте чада

и върни ги у дома.