Стон на моята душа
982
0
1
Защо ме толкова боли сърцето
за моя дом и моята страна,
щом сама реших да тръгна,
с надежда да печеля за дома.
Какво спечелих?
- си задавам всеки ден въпроса!
П А Р И? ДА!
Но с тях не мога да си купя
пропилените години на младостта.
Нима съдбата ни е сляпа,
че ни отреди такъв живот
- "НЕМИЛИ, КЛЕТИ, НЕДРАГИ"
в чуждата страна.
" НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ"
- Не!
Вечно ще я има - Докога?
Години на носталгия,
обиди, мъка и сълзи,
години на изтерзана
до минимум душа.
БЪЛГАРИО - чуй плача
на свойте чада
и върни ги у дома.
© Анка Александрова All rights reserved.
