ПРИМАВЕРА (Татяна)
88 1234
24 jun 2008, 12:08

Стонът, зареян в тревите 

  Poesía » De amor
474 0 4
Нежна песен звучи в тъгата
на лятната нощ, под звездите.
Пресипнал глас... и негата
отключва стоманата на вратите,
в сърцето, за обич изтръпнало.
Изтъкана е нощта от желания,
страст и любов несбъдната,
разпръсва копнежни ухания
на скитници - души задъхани.
Улавя се в ритъм забързан,
... стонът, зареян в тревите,
на чувства, зряла обвързаност.
Синчец и жита изкласили,
полюшват постелята хлебна,
сенки на бели самодиви
с аромата на любов потребна.
Развява нощното було, вятър,
песен на славей преплете в косите,
светулкова светлина и аромат на кедър,
с пеперудени криле пърхат мечтите.

© Татяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??