24 jun 2008, 12:08

Стонът, зареян в тревите

654 0 4
Нежна песен звучи в тъгата
на лятната нощ, под звездите.
Пресипнал глас... и негата
отключва стоманата на вратите,
в сърцето, за обич изтръпнало.
Изтъкана е нощта от желания,
страст и любов несбъдната,
разпръсва копнежни ухания
на скитници - души задъхани.
Улавя се в ритъм забързан,
... стонът, зареян в тревите,
на чувства, зряла обвързаност.
Синчец и жита изкласили,
полюшват постелята хлебна,
сенки на бели самодиви
с аромата на любов потребна.
Развява нощното було, вятър,
песен на славей преплете в косите,
светулкова светлина и аромат на кедър,
с пеперудени криле пърхат мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...