Стонът, зареян в тревите
Нежна песен звучи в тъгата
на лятната нощ, под звездите.
Пресипнал глас... и негата
отключва стоманата на вратите,
в сърцето, за обич изтръпнало.
Изтъкана е нощта от желания,
страст и любов несбъдната,
разпръсва копнежни ухания
на скитници - души задъхани.
Улавя се в ритъм забързан,
... стонът, зареян в тревите,
на чувства, зряла обвързаност.
Синчец и жита изкласили,
полюшват постелята хлебна,
сенки на бели самодиви
с аромата на любов потребна.
Развява нощното було, вятър,
песен на славей преплете в косите,
светулкова светлина и аромат на кедър,
с пеперудени криле пърхат мечтите.
на лятната нощ, под звездите.
Пресипнал глас... и негата
отключва стоманата на вратите,
в сърцето, за обич изтръпнало.
Изтъкана е нощта от желания,
страст и любов несбъдната,
разпръсва копнежни ухания
на скитници - души задъхани.
Улавя се в ритъм забързан,
... стонът, зареян в тревите,
на чувства, зряла обвързаност.
Синчец и жита изкласили,
полюшват постелята хлебна,
сенки на бели самодиви
с аромата на любов потребна.
Развява нощното було, вятър,
песен на славей преплете в косите,
светулкова светлина и аромат на кедър,
с пеперудени криле пърхат мечтите.
© Татяна All rights reserved.
