Прехласната, любовта ти ме врича,
да не бъда с тебе така глуповата,
да не пропускам във филма главната роля,
да не загубвам от прехвърлени вещи,
да не задрасквам от последния списък
и още куп необичайни неща.
От обичайното стих ще запиша,
че всъщност от играта ще патя.
Любовта ти е като стихиен взрив,
след който няма знаци "стоп".
Като отсек от автомат си.
Релевантност си.
Ще опиташ ли да ме целунеш пръв?!
© Мария Todos los derechos reservados