Прехласната, любовта ти ме врича,
да не бъда с тебе така глуповата,
да не пропускам във филма главната роля,
да не загубвам от прехвърлени вещи,
да не задрасквам от последния списък
и още куп необичайни неща.
От обичайното стих ще запиша,
че всъщност от играта ще патя.
Любовта ти е като стихиен взрив,
след който няма знаци "стоп".
Като отсек от автомат си.
Релевантност си.
Ще опиташ ли да ме целунеш пръв?!
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
