thedac (Димитър Драганов)
873 1129
16 oct 2020, 22:31

Стопани на Душата 

  Poesía » Otra
237 4 4

Живея като цвете без листа,
но никога не спирам да обичам!
Дори и в най-студените лета
намирам красотата ти, момиче!

Кокичетата вече не цъфтят
и птичета не пеят на простора.
Дълбоките ми рани не болят,
отворени от думите на хора.

По друмите ни дреме слепота.
Очите се затвориха вовеки.
Отровени от чувство за вина,
пътуваме по пустите пътеки.

Пътуваме с усмихнати лица
и мислим си за дните предстоящи.
Бленуваме, че в други времена
усмивката една не ще се плаща.

Сънуваме, че няма от какво
човек да се страхува на земята.
Животът е велико тържество,
а ние сме стопани на Душата.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??