Стопани на Душата
Живея като цвете без листа,
но никога не спирам да обичам!
Дори и в най-студените лета
намирам красотата ти, момиче!
Кокичетата вече не цъфтят
и птичета не пеят на простора.
Дълбоките ми рани не болят,
отворени от думите на хора.
По друмите ни дреме слепота.
Очите се затвориха вовеки.
Отровени от чувство за вина,
пътуваме по пустите пътеки.
Пътуваме с усмихнати лица
и мислим си за дните предстоящи.
Бленуваме, че в други времена
усмивката една не ще се плаща.
Сънуваме, че няма от какво
човек да се страхува на земята.
Животът е велико тържество,
а ние сме стопани на Душата.
© Димитър Драганов All rights reserved.
