29 ene 2012, 11:34

Стопли ме...

  Poesía
623 0 0

Вятърът духа снежинките,
те политат в свой извратен странен танц
и се блъскат в прозореца прашен,
и рисуват ръждата със сребърен кант.

Студът пронизва голото тяло на облак,
невзрачен, едва от мъглата покрит,
потрепващ от мечта за огън,
от тръпки и болки е леко побит...

И слънцето - паднало в битката с тъмното,
в ехо потънало - стене само
и аз на прозореца плача невидимо,
моля се само за стръкче добро...

И ти ме пронизваш, наред със снежинките,
с необятно мълчание, пусто, студено,
и аз пак си плача, сама - там, сред сенките,
дъхам с копринени дъхове твоито сърце - вледенено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Авелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...