16 feb 2007, 17:29

Стоях на уличка една

Poesía

1K 0 4

Стоях на уличка една

Стоях на уличка една.

Отдавна всъщност позабравена.

Не мина никой, никога, дори сега,

тя в самотата си лежи удавена.

Стоях на уличка една.

Отдавна всъщност позабравена.

В очите ти видях сълза,

и стон от болка несподавена.

Стоях на уличка една.

Отдавна въсъщност позабравена.

Къде си, мила моя, суета?

Нима за мен не си създадена?

16.02.2007 г. Фелис

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

катеринарина (Катя)

Има хубава идея, но като че ли е малко абстрактна! Е, често поетите остават неразбрани!

2007-02-16T23:21:19+02:00
ani4ka (Ангелина Петкова)

Бравооо!

2007-02-16T21:32:28+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Мило и тъжно ми стана!

Поздрави

2007-02-16T21:13:32+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Почудих се какъв коментар да напиша и реших,че е по-добре да замълча!

2007-02-16T20:35:55+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0