Стоях на уличка една
Стоях на уличка една
Стоях на уличка една.
Отдавна всъщност позабравена.
Не мина никой, никога, дори сега,
тя в самотата си лежи удавена.
Стоях на уличка една.
Отдавна всъщност позабравена.
В очите ти видях сълза,
и стон от болка несподавена.
Стоях на уличка една.
Отдавна въсъщност позабравена.
Къде си, мила моя, суета?
Нима за мен не си създадена?
16.02.2007 г. Фелис
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Савов Все права защищены
