Стоях на уличка една
Стоях на уличка една
Стоях на уличка една.
Отдавна всъщност позабравена.
Не мина никой, никога, дори сега,
тя в самотата си лежи удавена.
Стоях на уличка една.
Отдавна всъщност позабравена.
В очите ти видях сълза,
и стон от болка несподавена.
Стоях на уличка една.
Отдавна въсъщност позабравена.
Къде си, мила моя, суета?
Нима за мен не си създадена?
16.02.2007 г. Фелис
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Савов Всички права запазени
