Страдам

23 mar 2005, 12:53

Poesía

1003 0 2

Страдам

Повярвах в тебе, а съм сама.

Политна птица, студа довя...

Ще бродя тъжна с тез крила.

Защо тъгата в мене пося.

Небето плаче сега с мен.

Гората стене, нечуван вик.

Поисках само да има ден...

Да просиш онзи прекрасен миг.

Чуй го съцето, туптя за теб.

Разби душата като крадец.

Дъжда разсипа така навред...

Чувствата мои като прашец.

Открих лъжата, боли ме знай.

Отново страдам, а ти живей.

Повярвай само, ще сложа край!

Ти да ме съдиш, само посмей!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AmazonkA (Марина Петрова)

2005-03-30T13:47:32+03:00

Радвам се, че ти допада
Vladi_89 (Владимир Петков)

2005-03-23T20:12:50+02:00

А това тук направо ме разчувства.Наистина е много хубаво.Много ми харесва.Поздравлениа и 100% от мен получаваш 6 !!!