23 mar 2005, 12:53

Страдам

  Poesía
1.3K 0 2

Страдам

 

Повярвах в тебе, а съм сама.

Политна птица, студа довя...

Ще бродя тъжна с тез крила.

Защо тъгата в мене пося.

 

Небето плаче сега с мен.

Гората стене, нечуван вик.

Поисках само да има ден...

Да просиш онзи прекрасен миг.

 

Чуй го съцето, туптя за теб.

Разби душата като крадец.

Дъжда разсипа така навред...

Чувствата мои като прашец.

 

Открих лъжата, боли ме знай.

Отново страдам, а ти живей.

Повярвай само, ще сложа край!

Ти да ме съдиш, само посмей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...