страдание
Мъка оковава моята душа,
нещастието ми е отредената съдба,
с път и без път посока не намирам,
на едно и също място ту отминавам, ту се спирам.
През своите очи света поглеждам,
за да открия за себе си смисъл и надежда,
да повярвам, че в него и за мен има място,
че не съм родила се напразно.
Все така в съмнения се лутам,
в никого не вярвям, никого не слушам,
на сърцето си единствено се уповавам, ...