fervor (fervor)
58 2063
Nov 4, 2011, 9:51 AM

Страдание 

  Poetry » Other
705 0 4

страдание

 

 Мъка оковава моята душа,                  

нещастието ми е отредената съдба,

с път и без път посока не намирам,

на едно и също място ту отминавам, ту се спирам.

 През своите очи света поглеждам,

за да открия за себе си смисъл и надежда,

да повярвам, че в него и за мен има място,

че не съм родила се напразно.

 Все така в съмнения се лутам,

в никого не вярвям, никого не слушам,

на сърцето си единствено се уповавам,

но дори и то понякога изневерява.

 Болка гърдите ми раздира,

сълзите ми не спират да се стичат, и не спират,

обичта остана в моите мечти,

вече няма кой да ме разбира, да ме утеши.

 Часовникът все на едно и също място стрелките спира,

а с тръгването им всичко хубаво около мен си отива,

така от мен изтръгна се и радостта,

прахосана умира в мене младостта.

 Животът дори и за миг не ме и пощади,

остави омразата в мен да се роди,

тя направи ме към всичко и към всички безучастна,

нещастна, наранена и дори опасна.

 Вече разбирам какво е самота,

но аз сама въвлякох се в това,

нямаше как да зная, че така

единствено на себе си ще навредя.

 Казват -  времето лекува,

но дотогава не спира да боли,

дано и в мене раните зарастнат,

за да имам като всички... малко вяра и мечти!

 

 

© fervor All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Казват - времето лекува,
    но дотогава не спира да боли,
    дано и в мене раните зарастнат,
    за да имам като всички... малко вяра и мечти!
    Много красиво и трогателно!Поздрав!
  • Напълно те разбирам, мила! Много ми хареса, не тъгата ,а любовта с която си го писала ! Браво!
  • С пожелание за повече вяра, мечти и усмивки!
  • Много тъжно, но ДА времето лекува! Имай вяра и мечти! Харесах!
Random works
: ??:??