Страдание
страдание
Мъка оковава моята душа,
нещастието ми е отредената съдба,
с път и без път посока не намирам,
на едно и също място ту отминавам, ту се спирам.
През своите очи света поглеждам,
за да открия за себе си смисъл и надежда,
да повярвам, че в него и за мен има място,
че не съм родила се напразно.
Все така в съмнения се лутам,
в никого не вярвям, никого не слушам,
на сърцето си единствено се уповавам,
но дори и то понякога изневерява.
Болка гърдите ми раздира,
сълзите ми не спират да се стичат, и не спират,
обичта остана в моите мечти,
вече няма кой да ме разбира, да ме утеши.
Часовникът все на едно и също място стрелките спира,
а с тръгването им всичко хубаво около мен си отива,
така от мен изтръгна се и радостта,
прахосана умира в мене младостта.
Животът дори и за миг не ме и пощади,
остави омразата в мен да се роди,
тя направи ме към всичко и към всички безучастна,
нещастна, наранена и дори опасна.
Вече разбирам какво е самота,
но аз сама въвлякох се в това,
нямаше как да зная, че така
единствено на себе си ще навредя.
Казват - времето лекува,
но дотогава не спира да боли,
дано и в мене раните зарастнат,
за да имам като всички... малко вяра и мечти!
© fervor All rights reserved.
