Страдание
472
1
1
Всяко нещо има начало и край,
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира,
а всичко хубаво бавно умира.
В търсене на пътя назад,
страдаме, падаме и пак кръговрат.
Спасение няма за тези души,
животът им безспир се руши.
Страдалци без миг светлина,
ходят сами в бездна една.
Сърца, страдащи, болни,
бият едва, сякаш безволни.
Силица нямат те за борба,
защото души ги само тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илияна Кочева Todos los derechos reservados
