Страдание
473
1
1
Всяко нещо има начало и край,
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира,
а всичко хубаво бавно умира.
В търсене на пътя назад,
страдаме, падаме и пак кръговрат.
Спасение няма за тези души,
животът им безспир се руши.
Страдалци без миг светлина,
ходят сами в бездна една.
Сърца, страдащи, болни,
бият едва, сякаш безволни.
Силица нямат те за борба,
защото души ги само тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Кочева Всички права запазени
