Страдание
471
1
1
Всяко нещо има начало и край,
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира,
а всичко хубаво бавно умира.
В търсене на пътя назад,
страдаме, падаме и пак кръговрат.
Спасение няма за тези души,
животът им безспир се руши.
Страдалци без миг светлина,
ходят сами в бездна една.
Сърца, страдащи, болни,
бият едва, сякаш безволни.
Силица нямат те за борба,
защото души ги само тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Кочева Все права защищены
