19 abr 2011, 19:55

Страх

  Poesía
610 0 4

Не ме е страх от тая тишина,

която някога настъпва помежду ни,

или от гъстата, зловещата мъгла,

която често скрива общите ни друми...

Не се страхувам и от твойта ревност,

която ден след ден по-буйна избуява,

не ме е страх от мойта непотребност -

в очите ти, аз знам, не съм такава!

Не ме е страх от миналите грешки,

които ме изпълват само с мъка,

не ме е страх от спорове човешки,

с които ежедневието бъка!

Не ме е страх от трудния живот -

ще продължавам, даже всичко да ми вземе,

не ме е страх да срещна своя гроб -

той чака, все пак, никой друг, а мене!

Не ме е страх от другата жена,

ако е писано, тогава ще си с нея,

не ме е страх, че ще изгубя любовта,

защото само с нея аз и ти живеем!

Единственият страх ми е Страха!

Страхувам се! Ще мине много време,

а после старческата Му ръка

от мене надалеч ще те отнеме!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...