Apr 19, 2011, 7:55 PM

Страх

  Poetry
611 0 4

Не ме е страх от тая тишина,

която някога настъпва помежду ни,

или от гъстата, зловещата мъгла,

която често скрива общите ни друми...

Не се страхувам и от твойта ревност,

която ден след ден по-буйна избуява,

не ме е страх от мойта непотребност -

в очите ти, аз знам, не съм такава!

Не ме е страх от миналите грешки,

които ме изпълват само с мъка,

не ме е страх от спорове човешки,

с които ежедневието бъка!

Не ме е страх от трудния живот -

ще продължавам, даже всичко да ми вземе,

не ме е страх да срещна своя гроб -

той чака, все пак, никой друг, а мене!

Не ме е страх от другата жена,

ако е писано, тогава ще си с нея,

не ме е страх, че ще изгубя любовта,

защото само с нея аз и ти живеем!

Единственият страх ми е Страха!

Страхувам се! Ще мине много време,

а после старческата Му ръка

от мене надалеч ще те отнеме!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...