31 may 2014, 22:35

Страх

  Poesía
1.3K 0 18

СТРАХ

 

На сборния образ на нерешителния ухажор

 

Отдръпваш се от мен като че ли...

И ясно е – защото съм различна

и страх те е от хората, нали!

- „Ей тоз пък взел недъгаво момиче!“

 

Ще те посочва обществото с пръст,

дори приятели ще се присмиват!...

Не е по силите ти този кръст!

Но бягайки, ти себе си убиваш!

 

Ще ти припомня истина една -

любов ли е, не може страх да има!

А аз съм там – във твойта тишина...

Не ме наричай повече по име!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изказала си на глас това,което си мисля цял живот!Те са различните,не ние.Благодаря за този стих!
  • Харесах!Поздравления и от мен!
  • Благодаря още веднъж на всички! Бъдете щастливи и вдъхновени!
    Вики... Просто си уникална! Яко адреналинче си!!!
  • Страхотен стих! Браво, момиче!
  • "любов ли е, не може страх да има!"
    !!!
    а не е ли любов - подминаваш...
    Много хубав стих, много!!!
    Харесвам поезията ти, Бог ти е дал много талант...
    Прегръдка с благодарност!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...