Страх
СТРАХ
На сборния образ на нерешителния ухажор
Отдръпваш се от мен като че ли...
И ясно е – защото съм различна
и страх те е от хората, нали!
- „Ей тоз пък взел недъгаво момиче!“
Ще те посочва обществото с пръст,
дори приятели ще се присмиват!...
Не е по силите ти този кръст!
Но бягайки, ти себе си убиваш!
Ще ти припомня истина една -
любов ли е, не може страх да има!
А аз съм там – във твойта тишина...
Не ме наричай повече по име!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
