May 31, 2014, 10:35 PM

Страх

  Poetry
1.3K 0 18

СТРАХ

 

На сборния образ на нерешителния ухажор

 

Отдръпваш се от мен като че ли...

И ясно е – защото съм различна

и страх те е от хората, нали!

- „Ей тоз пък взел недъгаво момиче!“

 

Ще те посочва обществото с пръст,

дори приятели ще се присмиват!...

Не е по силите ти този кръст!

Но бягайки, ти себе си убиваш!

 

Ще ти припомня истина една -

любов ли е, не може страх да има!

А аз съм там – във твойта тишина...

Не ме наричай повече по име!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изказала си на глас това,което си мисля цял живот!Те са различните,не ние.Благодаря за този стих!
  • Харесах!Поздравления и от мен!
  • Благодаря още веднъж на всички! Бъдете щастливи и вдъхновени!
    Вики... Просто си уникална! Яко адреналинче си!!!
  • Страхотен стих! Браво, момиче!
  • "любов ли е, не може страх да има!"
    !!!
    а не е ли любов - подминаваш...
    Много хубав стих, много!!!
    Харесвам поезията ти, Бог ти е дал много талант...
    Прегръдка с благодарност!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...