20 jun 2015, 20:06

Страх

  Poesía
916 1 5

СТРАХ

 

Страхуваш се да дойдеш да ме видиш -

изглеждам странно и живея в дом,

захвърлен сред трънясали градини

в далечен, непонятен хоризонт...

 

Страхуваш се от драмите човешки -

очи в очи при тях да се поспреш

и да изцапаш модната си дрешка

със саждите от парещия скреж...

 

Но истината всъщност е жестока -

че шепа пръст е всеки звезден прах.

Когато си без цел и без посока,

от себе си най-много те е страх!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...