Страх
СТРАХ
Страхуваш се да дойдеш да ме видиш -
изглеждам странно и живея в дом,
захвърлен сред трънясали градини
в далечен, непонятен хоризонт...
Страхуваш се от драмите човешки -
очи в очи при тях да се поспреш
и да изцапаш модната си дрешка
със саждите от парещия скреж...
Но истината всъщност е жестока -
че шепа пръст е всеки звезден прах.
Когато си без цел и без посока,
от себе си най-много те е страх!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
