Jun 20, 2015, 8:06 PM

Страх

  Poetry
914 1 5

СТРАХ

 

Страхуваш се да дойдеш да ме видиш -

изглеждам странно и живея в дом,

захвърлен сред трънясали градини

в далечен, непонятен хоризонт...

 

Страхуваш се от драмите човешки -

очи в очи при тях да се поспреш

и да изцапаш модната си дрешка

със саждите от парещия скреж...

 

Но истината всъщност е жестока -

че шепа пръст е всеки звезден прах.

Когато си без цел и без посока,

от себе си най-много те е страх!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...