Jun 20, 2015, 8:06 PM

Страх

  Poetry
920 1 5

СТРАХ

 

Страхуваш се да дойдеш да ме видиш -

изглеждам странно и живея в дом,

захвърлен сред трънясали градини

в далечен, непонятен хоризонт...

 

Страхуваш се от драмите човешки -

очи в очи при тях да се поспреш

и да изцапаш модната си дрешка

със саждите от парещия скреж...

 

Но истината всъщност е жестока -

че шепа пръст е всеки звезден прах.

Когато си без цел и без посока,

от себе си най-много те е страх!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...