Страх

Mалкото човече

опита от отровния свят вече.

Горчив бе той

и не носеше покой…

Необикновенно цветното небе

пълно с мечти бе,

мечти и алени съдби,

съдби с дупки от остри зъби!

Прокъсан зелен плат,

обричащ хората на глад…

Скъсани протъркани гори,

превръщащи се за секунди в долини…

Черен смразяващ опиат

кара хората да ръждавеят,

да заспиват

и с пръст да се покриват!

Нуждаят се те от предишния живот,

за да преродят сегашния порок

и да се понесат в небесата

заедно с грехотата на душата…

... и малкото човече се уплаши,

можеше да бъде следващо сред многото апаши...

8.9.2010