valia (Валя Митова)
87 441
6 jul 2007, 12:01

Страх 

  Poesía
613 0 12

Страх ме е от самотата,
която тихо в моя дом нахлува.
И без да пита мен горката,
сърцето ми без жал покрива.
Страхувам се от сенките
които към мен пристъпват,
във тях откривам моята забравена любов,
която някъде дълбоко бях аз скрила.
Дори от себе си с надеждата,
че от ума си ще я изтрия.
Страхувам се да бъда смела
и да изправя гордо аз глава,
да мога да поискам пак да съм щастлива,
но пак страхът владее моята душа.
Страхувам се да изкрещя на всички,
че вече писна ми да се страхувам,
но тихо пак мълча, от страх изгубих си гласа...

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • МЕРСИ
  • Отдай се на страха изцяло,не го пъди той ще си отиде сам...А най-бързо си отива ,когато дойде истинската любов...
  • Незнам за кого се отнася, но ми хареса, има и такива чувства и техни притежатели, които нищо не правят, за да си променят изобщо живота.
    Аз не споделям това, но стиха ми хареса!Поздрави!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ ЗА ХУБАВИТЕ КОМЕНТАРИ............
  • Страх ме е от глухотата на славея,
    от белотата на дантелата...
    Отивам да се победя!
    Безстрашните са мъртви!
  • Повярвай си, Валя!!! Изгони страха от себе си!!!
    Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Харесва ми...е тъжно е,но ми харесва
  • Страха го прогони от себе си!Той няма да доведе до нищо добро.
    Вярвай в себе си и не се предавай!!!
  • Стига, бе!
  • БРАВО!!!
  • Силен стих си написала , силна си и се усмихни, защото вън е лято и е много красиво, страхът бягя далече , когато се появи светлината.
  • Не се страхувай!!!Вдигни смело глава.
    Вярвай в себе си!!!
Propuestas
: ??:??