Страх
Страх ме е от самотата,
която тихо в моя дом нахлува.
И без да пита мен горката,
сърцето ми без жал покрива.
Страхувам се от сенките
които към мен пристъпват,
във тях откривам моята забравена любов,
която някъде дълбоко бях аз скрила.
Дори от себе си с надеждата,
че от ума си ще я изтрия.
Страхувам се да бъда смела
и да изправя гордо аз глава,
да мога да поискам пак да съм щастлива,
но пак страхът владее моята душа.
Страхувам се да изкрещя на всички,
че вече писна ми да се страхувам,
но тихо пак мълча, от страх изгубих си гласа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
