18 ene 2009, 12:45

Страх 

  Poesía » De amor
508 0 8
 

Безсрамно
се промъкнах
в сърцето ти,
макар че

то
за друга бе
предназначено.

Откраднах

мигове прекрасни,
а след това

объркана
се скрих,
не смеейки да се покажа,
защото

страх ме бе
да те загубя.

И бях сломена!

А после, въпросите един след друг редяха се...

... Какво е обяснението
за страданието ми?
Дали

самата аз,
заблудена

от призрачни видения,
отчаяно те търсих

в спомени,
където теб

те нямаше?
Или
жестока бях

към себе си,
задето

любовта
си скрих
от теб?

А отговорът

си стоеше
смирено
там, където
бях отнесла го
в мечтите.

И чакаше ме той

да се завърна!

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво! Хареса ми!
  • Привет, Ели! И аз се радвам, че си тук!
    Усмихнат ден!( при теб, предполагам е ден? )
  • Радвам се да те чета и тук, Славея.
    Поздрав!
  • Идеми Дойдеми, хубаво е това, което казваш, звучи обнадеждаващо, но позволи ми да изкажа своето мнение. Понятието " съвършен текст " за мен не съществува! Хората и те харесват и не те харесват, не съществува абсолютизъм! В този смисъл единството, представено като съвършенство не съществува! Усмивки!
    Магдалена, благодаря, че се отби! Радвам се!
  • харесва ми как пишеш...Славка...хубаво е.
  • Благодаря, Наташа!
    Идеми Дойдеми, е не е необходимо. Нали се разбира?
  • Поздрав за хубавия стих,Славка!
  • Именно, това имам предвид
    Усмихнат ден!
Propuestas
: ??:??