18 ene 2009, 12:45

Страх

632 0 8
 

Безсрамно
се промъкнах
в сърцето ти,
макар че

то
за друга бе
предназначено.

Откраднах

мигове прекрасни,
а след това

объркана
се скрих,
не смеейки да се покажа,
защото

страх ме бе
да те загубя.

И бях сломена!

А после, въпросите един след друг редяха се...

... Какво е обяснението
за страданието ми?
Дали

самата аз,
заблудена

от призрачни видения,
отчаяно те търсих

в спомени,
където теб

те нямаше?
Или
жестока бях

към себе си,
задето

любовта
си скрих
от теб?

А отговорът

си стоеше
смирено
там, където
бях отнесла го
в мечтите.

И чакаше ме той

да се завърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! Хареса ми!
  • Привет, Ели! И аз се радвам, че си тук!
    Усмихнат ден!( при теб, предполагам е ден? )
  • Радвам се да те чета и тук, Славея.
    Поздрав!
  • Идеми Дойдеми, хубаво е това, което казваш, звучи обнадеждаващо, но позволи ми да изкажа своето мнение. Понятието " съвършен текст " за мен не съществува! Хората и те харесват и не те харесват, не съществува абсолютизъм! В този смисъл единството, представено като съвършенство не съществува! Усмивки!
    Магдалена, благодаря, че се отби! Радвам се!
  • харесва ми как пишеш...Славка...хубаво е.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...