Страх
Безсрамно
се промъкнах
в сърцето ти,
макар че
то
за друга бе
предназначено.
Откраднах
мигове прекрасни,
а след това
объркана
се скрих,
не смеейки да се покажа,
защото
страх ме бе
да те загубя.
И бях сломена!
А после, въпросите един след друг редяха се...
... Какво е обяснението
за страданието ми?
Дали
самата аз,
заблудена
от призрачни видения,
отчаяно те търсих
в спомени,
където теб
те нямаше?
Или
жестока бях
към себе си,
задето
любовта
си скрих
от теб?
А отговорът
си стоеше
смирено
там, където
бях отнесла го
в мечтите.
И чакаше ме той
да се завърна!
© Славка All rights reserved.
