10 ene 2009, 8:48

Страх 

  Poesía » Otra
1537 0 39
В мен се плашат дори пеперудите,
от които се ръси простора.
Не защото се вкопчвам във Другата,
без която съм остра и гола,

не защото забравям секундата,
за да помня столетната болка...
Само скокът от ниско е труден.
Плиска синьо небе през високото

и разсича тавана на облаци.
Заредено е слънцето с пясък.
Още скърцат петите ми. Помня го –
беше вчера ронливото лято,

беше вчера прашецът по миглите.
Ням оазис – криле пеперудени.
Ще побягна щом вече си стигам.
И когато съм пуснала Другата.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??