Страх
В мен се плашат дори пеперудите,
от които се ръси простора.
Не защото се вкопчвам във Другата,
без която съм остра и гола,
не защото забравям секундата,
за да помня столетната болка...
Само скокът от ниско е труден.
Плиска синьо небе през високото
и разсича тавана на облаци.
Заредено е слънцето с пясък.
Още скърцат петите ми. Помня го –
беше вчера ронливото лято,
беше вчера прашецът по миглите.
Ням оазис – криле пеперудени.
Ще побягна щом вече си стигам.
И когато съм пуснала Другата.
от които се ръси простора.
Не защото се вкопчвам във Другата,
без която съм остра и гола,
не защото забравям секундата,
за да помня столетната болка...
Само скокът от ниско е труден.
Плиска синьо небе през високото
и разсича тавана на облаци.
Заредено е слънцето с пясък.
Още скърцат петите ми. Помня го –
беше вчера ронливото лято,
беше вчера прашецът по миглите.
Ням оазис – криле пеперудени.
Ще побягна щом вече си стигам.
И когато съм пуснала Другата.
© Ружа Матеева All rights reserved.
Я го омачкай този страх!
