Jan 10, 2009, 8:48 AM

Страх 

  Poetry » Other
1551 0 39
В мен се плашат дори пеперудите,
от които се ръси простора.
Не защото се вкопчвам във Другата,
без която съм остра и гола,

не защото забравям секундата,
за да помня столетната болка...
Само скокът от ниско е труден.
Плиска синьо небе през високото

и разсича тавана на облаци.
Заредено е слънцето с пясък.
Още скърцат петите ми. Помня го –
беше вчера ронливото лято,

беше вчера прашецът по миглите.
Ням оазис – криле пеперудени.
Ще побягна щом вече си стигам.
И когато съм пуснала Другата.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??