9 abr 2007, 19:46

Страх 

  Poesía
825 0 1
 

И някъде догаря пламъкът...

все още блести искрата,

но слаба е и безнадеждна,

когато истината победи лъжата.


Няма единствен невредим

от човешкото отчаяние,

ранява не само един,

за да превърне всичко във страдание.


Но от силата на болката,

по-жесток е самият страх -

да се боиш редом с мъки,

докато станеш на прах.


По-достойно ли е да се страхуваш

или с мъки да умреш?

Може би едва когато си отидеш,

чак тогава ти ще разбереш...


© Мони Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??