Страх
1.1K
0
1
И някъде догаря пламъкът...
все още блести искрата,
но слаба е и безнадеждна,
когато истината победи лъжата.
Няма единствен невредим
от човешкото отчаяние,
ранява не само един,
за да превърне всичко във страдание.
Но от силата на болката,
по-жесток е самият страх -
да се боиш редом с мъки,
докато станеш на прах.
По-достойно ли е да се страхуваш
или с мъки да умреш?
Може би едва когато си отидеш,
чак тогава ти ще разбереш...
© Мони Божилова All rights reserved.
