И някъде догаря пламъкът...

все още блести искрата,

но слаба е и безнадеждна,

когато истината победи лъжата.

Няма единствен невредим

от човешкото отчаяние,

ранява не само един,

за да превърне всичко във страдание.

Но от силата на болката,

по-жесток е самият страх -

да се боиш редом с мъки,

докато станеш на прах.

По-достойно ли е да се страхуваш

или с мъки да умреш?

Може би едва когато си отидеш,

чак тогава ти ще разбереш...