Страх
1.1K
0
1
И някъде догаря пламъкът...
все още блести искрата,
но слаба е и безнадеждна,
когато истината победи лъжата.
Няма единствен невредим
от човешкото отчаяние,
ранява не само един,
за да превърне всичко във страдание.
Но от силата на болката,
по-жесток е самият страх -
да се боиш редом с мъки,
докато станеш на прах.
По-достойно ли е да се страхуваш
или с мъки да умреш?
Може би едва когато си отидеш,
чак тогава ти ще разбереш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Божилова Всички права запазени
