Пак съм в клетка и сломена.
Мисля как оттук нататък
пак нощта ще е студена,
а денят ще е по-кратък.
Общо взето идва зима.
Със листата, дето вехнат,
вехна аз от страх, че мина...
Свърши лятото, а с него
гасне май и любовта ми –
времето фучи, потули
с есен моите пожари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Костова Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
