9 ago 2017, 21:44

Страх 

  Poesía
540 0 2

Пак съм в клетка и сломена.

Мисля как оттук нататък

пак нощта ще е студена,

а денят ще е по-кратък.

Общо взето идва зима.

Със листата, дето вехнат,

вехна аз от страх, че мина...

Свърши лятото, а с него

гасне май и любовта ми –

времето фучи, потули

с есен моите пожари.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нищо не е минало, колко още лета те очакват.
  • Това ще се повтаря всяка есен...
    След всяка пролет ще възкръсва пак
    на лятото пожарът като песен
    със нов аранжимент с обратен знак...
Propuestas
: ??:??