Страх

Poetry

828 0 2

Пак съм в клетка и сломена.

Мисля как оттук нататък

пак нощта ще е студена,

а денят ще е по-кратък.

Общо взето идва зима.

Със листата, дето вехнат,

вехна аз от страх, че мина...

Свърши лятото, а с него

гасне май и любовта ми –

времето фучи, потули

с есен моите пожари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Нищо не е минало, колко още лета те очакват.

2017-08-11T16:08:41+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Това ще се повтаря всяка есен...
След всяка пролет ще възкръсва пак
на лятото пожарът като песен
със нов аранжимент с обратен знак...

2017-08-10T01:20:36+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0