Aug 9, 2017, 9:44 PM

Страх 

  Poetry
539 0 2

Пак съм в клетка и сломена.

Мисля как оттук нататък

пак нощта ще е студена,

а денят ще е по-кратък.

Общо взето идва зима.

Със листата, дето вехнат,

вехна аз от страх, че мина...

Свърши лятото, а с него

гасне май и любовта ми –

времето фучи, потули

с есен моите пожари.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нищо не е минало, колко още лета те очакват.
  • Това ще се повтаря всяка есен...
    След всяка пролет ще възкръсва пак
    на лятото пожарът като песен
    със нов аранжимент с обратен знак...
Random works
: ??:??