Безкомпромисен (Никой)
50

27 ene 2009, 9:19

Страх

Poesía » De amor

954 0 7

Страх ме е, че утре може да се появиш на моята врата,

да кажеш: "Виж, сгреших! Приеми ме пак!"

Страх ме е, че на колене ще ми паднеш,

с насълзени очи ще молиш,

а аз вече няма да те обичам...

Този страх сън не ми дава,

никога самичък не ме оставя.

Този страх, че ще обичам -

ужасява ме! Страх ме е...

Затова върви по пътища за мен незнайни,

върви, не се обръщай,

при мене никога не се връщай.

И когато ме намразиш някой ден,

ще бъда истински щастлив,

че няма да се върнеш ти при мен...

А аз вечно ще те обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Безкомпромисен (Никой)

Благодаря, радвам се, че сте го харесали!
Ники

2009-01-28T10:27:15+02:00
Nella_gold (Нели )

Има и по- страшни неща от това да обичаме, Ники!
Затова...

2009-01-28T07:02:24+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

любов е това...и страдание...

2009-01-27T16:24:59+02:00
smile1 (Валка)

Любовта е парадокс Ники.И аз много пъти съм си мислила,как може противоположни чувства да се отнасят до едно и също.
Поздрави за стиха!

2009-01-27T12:35:58+02:00
helina (Елена )

Страхът при теб е по-силен от любовта.
Не ми е ясно от какво се страхуваш - че ще я обичаш (втори куплет) или че тя ще моли за прошка, а ти вече няма да я обичаш и ще я нараниш... (първи куплет). Опитай се да си го изясниш в друго стихотворение - добре ще ти дойде, пък и на читателите.

2009-01-27T10:01:59+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0