Страх
Страх ме е, че утре може да се появиш на моята врата,
да кажеш: "Виж, сгреших! Приеми ме пак!"
Страх ме е, че на колене ще ми паднеш,
с насълзени очи ще молиш,
а аз вече няма да те обичам...
Този страх сън не ми дава,
никога самичък не ме оставя.
Този страх, че ще обичам -
ужасява ме! Страх ме е...
Затова върви по пътища за мен незнайни,
върви, не се обръщай,
при мене никога не се връщай.
И когато ме намразиш някой ден,
ще бъда истински щастлив,
че няма да се върнеш ти при мен...
А аз вечно ще те обичам...
© Никой All rights reserved.
