27.01.2009 г., 9:19 ч.

Страх 

  Поезия » Любовна
726 0 7

Страх ме е, че утре може да се появиш на моята врата,

да кажеш: "Виж, сгреших! Приеми ме пак!"

Страх ме е, че на колене ще ми паднеш,

с насълзени очи ще молиш,

а аз вече няма да те обичам...

 

Този страх сън не ми дава,

никога самичък не ме оставя.

Този страх, че ще обичам -

ужасява ме! Страх ме е...

 

Затова върви по пътища за мен незнайни,

върви, не се обръщай,

при мене никога не се връщай.

И когато ме намразиш някой ден,

ще бъда истински щастлив,

че няма да се върнеш ти при мен...

 

А аз вечно ще те обичам...

© Никой Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, радвам се, че сте го харесали!
    Ники
  • Има и по- страшни неща от това да обичаме, Ники!
    Затова...
  • любов е това...и страдание...
  • Любовта е парадокс Ники.И аз много пъти съм си мислила,как може противоположни чувства да се отнасят до едно и също.
    Поздрави за стиха!
  • Страхът при теб е по-силен от любовта.
    Не ми е ясно от какво се страхуваш - че ще я обичаш (втори куплет) или че тя ще моли за прошка, а ти вече няма да я обичаш и ще я нараниш... (първи куплет). Опитай се да си го изясниш в друго стихотворение - добре ще ти дойде, пък и на читателите.
  • Сърцето зад барикадата на страха?Ники - смело напред!Няма спасение за душата - светът е огромно кълбо от Любов!Обичай!
  • Тъжно макар и много нежно и изпълнено с толкова чувства.Имаш моето 6.
Предложения
: ??:??