20 mar 2009, 19:10

Страх ли те е?

  Poesía » Otra
1.3K 0 10

Преминал си тъмното

и срещал си смъртта.
Гледал си я "в очите"
и то без да те е страх.

Изкачил си ямата,
онази - бездънната,
от която нямало е измъкване,
и то без да се замислиш.

Дошъл си на светлото.
И вечен ден е животът ти.
Но дали чуваш ехото,
което те пита:
- Ти раздяла в любовта преживявал ли си???

23.02.2009 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от все сърце за коментарите!
    Прегръщам ви и ви обичам!!!
  • Добър въпрос... той дава отговор на всичко!

    Поздрав и усмивка за теб.
  • трудно....и тежко....!
    след зимата идва пролет...!
    усмихни се, Галя..!
    тя е там...чака те...новата и голямата...!
  • Солидарна с Димитър!
    И още - всяка раздяла е едно ново раждане, мило момиче, не скърби, а се радвай, защото единственият човек, който наистина има нужда от теб и твоята любов, те чака.. чака те и ако упорито се държиш за болката и миналото, ще направиш този човек страшно много нещастен... защото няма да тръгнеш към него, напред... и няма да го срещнеш...
    Всяка болка, всяка раздяла е стъпало нагоре и напред...
    А там, някъде напред по пътя, някой те очаква с любов!!!
    Прегръдка!
  • Преминал съм тъмното.....и ямата бездънна изкачил съм-видял съм светлото и ехото звучало е в мен от болката любовна при раздяла!Почувствах стиха ти,защото намира път към сърцето.Поздравявам те-бъди все така пряма и искренна със себе си в творенията ти.Не те лаская-знаеш че всеки може и оше,и още и още......

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...