20.03.2009 г., 19:10

Страх ли те е?

1.3K 0 10

Преминал си тъмното

и срещал си смъртта.
Гледал си я "в очите"
и то без да те е страх.

Изкачил си ямата,
онази - бездънната,
от която нямало е измъкване,
и то без да се замислиш.

Дошъл си на светлото.
И вечен ден е животът ти.
Но дали чуваш ехото,
което те пита:
- Ти раздяла в любовта преживявал ли си???

23.02.2009 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от все сърце за коментарите!
    Прегръщам ви и ви обичам!!!
  • Добър въпрос... той дава отговор на всичко!

    Поздрав и усмивка за теб.
  • трудно....и тежко....!
    след зимата идва пролет...!
    усмихни се, Галя..!
    тя е там...чака те...новата и голямата...!
  • Солидарна с Димитър!
    И още - всяка раздяла е едно ново раждане, мило момиче, не скърби, а се радвай, защото единственият човек, който наистина има нужда от теб и твоята любов, те чака.. чака те и ако упорито се държиш за болката и миналото, ще направиш този човек страшно много нещастен... защото няма да тръгнеш към него, напред... и няма да го срещнеш...
    Всяка болка, всяка раздяла е стъпало нагоре и напред...
    А там, някъде напред по пътя, някой те очаква с любов!!!
    Прегръдка!
  • Преминал съм тъмното.....и ямата бездънна изкачил съм-видял съм светлото и ехото звучало е в мен от болката любовна при раздяла!Почувствах стиха ти,защото намира път към сърцето.Поздравявам те-бъди все така пряма и искренна със себе си в творенията ти.Не те лаская-знаеш че всеки може и оше,и още и още......

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...