1 ene 2019, 19:05

Страхове

  Poesía
1.6K 22 17

Страхувам се от бели облаци.

Не е ли фобия?

Кажи ми Драконе на

светове

от приказките детски.

Бял цвят убит на еделвайс.

На цветето

достигнало нирвана

в писъка на ветрове.

Огромни тежки

бели облаци -

корони царски

от облачните приказки

недоразказани.

Кълбетата им

като гъбите на водородни бомби

в очите втренчват се,

напред полазват.

Приличат на неистови цунамита

дошли от центрове на океани.

Високи километри

и заплашващи

във Атлантида да се прероди

Земята.

Страхувам се от облаци-изгнаници.

Онези белите -

извикващи торнадата.

Мъничък съм.

Страхът ми също

малък е.

Но в космоса достига

той -

по вятъра!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имам думи, но не знам какво да кажа...
    Поднасям ти възхищението си с благодарност за красотата, която твориш!
  • Чувствам се толкова мъничка пред гигантския ти талант, Младене. Какво би било, ако нямахме страхове? Поздравявам те, приятелю, и ти желая здраве и вдъхновение!
  • Започваш година с нещо много интересно, различно от общоприетото и типично в твой стил, Младене! Прочетох с внимание и се замислих, какво ли бихме правили без страховете си...!!!
    Честита и мирна да е Новата година!
  • "Кажи ми Драконе на

    светове

    от приказките детски."


    Драконът на сенките... Видях го...
    Той гледаше луната(не към теб)
    Израснал между изгреви и залези
    и драконът бил някога човек...
    Със страхове човешки и умора
    несподелена обич и ръце.
    Нетрайни са житейските ни роли,
    но страховете раждат и криле...

    Благодаря, отново...
  • Страхувам се да не изпусна някой твой стих, защото необятният ти космос не се гадае, а усеща!
    Браво, Младене!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....