1.01.2019 г., 19:05 ч.

Страхове 

  Поезия
1300 21 18

Страхувам се от бели облаци.

Не е ли фобия?

Кажи ми Драконе на

светове

от приказките детски.

Бял цвят убит на еделвайс.

На цветето

достигнало нирвана

в писъка на ветрове.

Огромни тежки

бели облаци -

корони царски

от облачните приказки

недоразказани.

Кълбетата им

като гъбите на водородни бомби

в очите втренчват се,

напред полазват.

Приличат на неистови цунамита

дошли от центрове на океани.

Високи километри

и заплашващи

във Атлантида да се прероди

Земята.

Страхувам се от облаци-изгнаници.

Онези белите -

извикващи торнадата.

Мъничък съм.

Страхът ми също

малък е.

Но в космоса достига

той -

по вятъра!
 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лирическият сякаш изказва преднамерено своя страх от "бели облаци" и едва ли не очаква да му речем : "защо се страхуваш от белотата на всемира, не и ли тя красива"? Но даже и белите облаци затулят слънцето на нашите надежди.
    Една прекрасна поетична творба, в която извисените поетични образи засилват неимоверно идеята и остават задълго в сърцето на читателя. Възхитен от поезията ти, Приятелю скъп, те прегръщам мъжки и ти желая винаги да ни радваш с творчество, от което само можем да се вдъхновяваме!
  • Имам думи, но не знам какво да кажа...
    Поднасям ти възхищението си с благодарност за красотата, която твориш!
  • Чувствам се толкова мъничка пред гигантския ти талант, Младене. Какво би било, ако нямахме страхове? Поздравявам те, приятелю, и ти желая здраве и вдъхновение!
  • Започваш година с нещо много интересно, различно от общоприетото и типично в твой стил, Младене! Прочетох с внимание и се замислих, какво ли бихме правили без страховете си...!!!
    Честита и мирна да е Новата година!
  • "Кажи ми Драконе на

    светове

    от приказките детски."


    Драконът на сенките... Видях го...
    Той гледаше луната(не към теб)
    Израснал между изгреви и залези
    и драконът бил някога човек...
    Със страхове човешки и умора
    несподелена обич и ръце.
    Нетрайни са житейските ни роли,
    но страховете раждат и криле...

    Благодаря, отново...
  • Страхувам се да не изпусна някой твой стих, защото необятният ти космос не се гадае, а усеща!
    Браво, Младене!
  • А нима и ние не сме родени от страховете на тези бели облаци.Просто трябва да го прозрем.
  • Само лудите не се страхуват не защото няма от какво, а защото не съзнават, когато губят! Кой обича да губи?! /не е въпрос, отговор е/
  • Поздравления! За много години! Все така да бъдеш вдъхновен и без страхове да посрещаш всеки ден.
  • Аплодисменти, надминал си себе си! Честита Нова година!
  • Сякаш си излязъл от тялото си, докато си писал. Наистина вълшебен стих! Казват че всеки ден трябва да се изправяме срещу един свой страх, а първото число на годината е царско и затова ти желая една здрава, безстрашно, мъдра и победоносна 2019-та година.
  • Добавих в любими, Младен! Поздравления! Честита Нова година!
  • И страховете раждат хубава поезия...
  • От всеки страх в душата:въздушни стълбове възникват, подобно гейзери от ужас..
    И ветрове!-призрачни гиганти, с титански стъпки мачкат пред себе си пейзажа!
    Честита Нова година, дано е само един сън в душата на Посейдон!
    Привет, Мисана! Бъди все така добър навигатор на живота през следващата година!
  • Адмирации за стиха ти, Младене!Честита Нова Година!
  • Да се рисува с думи е космичиска магия,ти я владееш отлично!Честита и спорна новата 2019 година!
  • Облаците са страшни, те замъгляват истината! Зад тях може да има всякакви изненади! Да разсеем облаците, за да изгрее слънце! ЧНГ! Нека годината бъде безоблачна и щастлива!
  • С пожелания за една здрава, мирна, щастлива и благодатна Нова година!
Предложения
: ??:??