10 feb 2010, 13:13

Страхувах се

  Poesía
906 0 1

За тебе много стихове написах

и чувствата си в тях към теб излях.

Ала страхувах се наистина да те обичам

и пътя си без тебе аз вървях.

 

Днес търся те, и вече нямам глас

в тишината да те викам

и болката в мене е на власт,

душата ми заключена в тъмница.

 

Самотно, разкъсано, мойто сърце

с поглед отчаян към тебе поглежда,

вземи го със обич, живот му дари,

а може и малко надежда.

 

 

P.P. Искам обич, но не знам дали аз още мога да обичам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е хубав стиха ти....а за обичта - хвърляй се смело, пък каквото стане- или, или...който рискува-печели...почти винаги...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...