За тебе много стихове написах
и чувствата си в тях към теб излях.
Ала страхувах се наистина да те обичам
и пътя си без тебе аз вървях.
Днес търся те, и вече нямам глас
в тишината да те викам
и болката в мене е на власт,
душата ми заключена в тъмница.
Самотно, разкъсано, мойто сърце
с поглед отчаян към тебе поглежда,
вземи го със обич, живот му дари,
а може и малко надежда.
P.P. Искам обич, но не знам дали аз още мога да обичам.
© Звезделина Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
