За тебе много стихове написах
и чувствата си в тях към теб излях.
Ала страхувах се наистина да те обичам
и пътя си без тебе аз вървях.
Днес търся те, и вече нямам глас
в тишината да те викам
и болката в мене е на власт,
душата ми заключена в тъмница.
Самотно, разкъсано, мойто сърце
с поглед отчаян към тебе поглежда,
вземи го със обич, живот му дари,
а може и малко надежда.
P.P. Искам обич, но не знам дали аз още мога да обичам.
© Звезделина Василева All rights reserved.