10 февр. 2010 г., 13:13

Страхувах се

909 0 1

За тебе много стихове написах

и чувствата си в тях към теб излях.

Ала страхувах се наистина да те обичам

и пътя си без тебе аз вървях.

 

Днес търся те, и вече нямам глас

в тишината да те викам

и болката в мене е на власт,

душата ми заключена в тъмница.

 

Самотно, разкъсано, мойто сърце

с поглед отчаян към тебе поглежда,

вземи го със обич, живот му дари,

а може и малко надежда.

 

 

P.P. Искам обич, но не знам дали аз още мога да обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубав стиха ти....а за обичта - хвърляй се смело, пък каквото стане- или, или...който рискува-печели...почти винаги...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...