10 февр. 2010 г., 13:13

Страхувах се

913 0 1

За тебе много стихове написах

и чувствата си в тях към теб излях.

Ала страхувах се наистина да те обичам

и пътя си без тебе аз вървях.

 

Днес търся те, и вече нямам глас

в тишината да те викам

и болката в мене е на власт,

душата ми заключена в тъмница.

 

Самотно, разкъсано, мойто сърце

с поглед отчаян към тебе поглежда,

вземи го със обич, живот му дари,

а може и малко надежда.

 

 

P.P. Искам обич, но не знам дали аз още мога да обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубав стиха ти....а за обичта - хвърляй се смело, пък каквото стане- или, или...който рискува-печели...почти винаги...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...