10 февр. 2010 г., 13:13

Страхувах се

908 0 1

За тебе много стихове написах

и чувствата си в тях към теб излях.

Ала страхувах се наистина да те обичам

и пътя си без тебе аз вървях.

 

Днес търся те, и вече нямам глас

в тишината да те викам

и болката в мене е на власт,

душата ми заключена в тъмница.

 

Самотно, разкъсано, мойто сърце

с поглед отчаян към тебе поглежда,

вземи го със обич, живот му дари,

а може и малко надежда.

 

 

P.P. Искам обич, но не знам дали аз още мога да обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубав стиха ти....а за обичта - хвърляй се смело, пък каквото стане- или, или...който рискува-печели...почти винаги...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....