15 mar 2008, 9:31

Страхът на зайците ражда благоденствието на щуките

  Poesía » Civil
1.2K 0 16

Страхът на зайците ражда

благоденствието на щуките!

 

 

 

                        По "Приказки за хора и животни"

                        на Христо Пелитев.

 

 

 

Сърцето се разтупкало на Зайо

и примирен си казал той накрая:

"Най-страхлив от всички съм в гората,

ще се удавя нейде из блатата,

край на мъките ще сложа вече".

И хукнал към водата надалече...

От стъпките му, спяща във тревата

уплашила се жабата - горката!

Цопнала, във блатото се скрила...

Спрял се Зайо и се поусмихнал:

"Страхливец на света не съществува,

от който друг да не се страхува"!

От блатото пък острозъба щука

изказала и своята поука:

"Жабката дойде ми много вкусна...

Не бих могла да я пропусна!

Страхът голям на зайците скокливи,

нас, щуките, ни прави тъй щастливи"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прав си ,приятелю!Щом има "зайчета"страхливи,ще бъдат"щуките"щастливи...Но,ако бъдем повече "рибари"...?
    Отново ни провокираш да мислим,мъдри Вълчо...
    Поздрав!С обич!
  • Стихът ти чувство ново породи у мен - и днес нуждаем се от Лафонтен!...Поздрав!

  • Много ми хареса!поздрав!
  • Прозвуча ми като басня .И ми хареса .Много!
  • Мъдър и интригуващ, както винаги Поздрав от мен

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...