Страхът на зайците ражда благоденствието на щуките
Страхът на зайците ражда
благоденствието на щуките!
По "Приказки за хора и животни"
на Христо Пелитев.
Сърцето се разтупкало на Зайо
и примирен си казал той накрая:
"Най-страхлив от всички съм в гората,
ще се удавя нейде из блатата,
край на мъките ще сложа вече".
И хукнал към водата надалече...
От стъпките му, спяща във тревата
уплашила се жабата - горката!
Цопнала, във блатото се скрила...
Спрял се Зайо и се поусмихнал:
"Страхливец на света не съществува,
от който друг да не се страхува"!
От блатото пък острозъба щука
изказала и своята поука:
"Жабката дойде ми много вкусна...
Не бих могла да я пропусна!
Страхът голям на зайците скокливи,
нас, щуките, ни прави тъй щастливи"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
